Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 109 (Who is the thief)
109. Кой е крадецът
Семейство Смит тъкмо обядвали. Лиза и Феликс току що се върнали от училище. Всеки имал какво да разкаже, но майка им била много сериозна днес. Изведнъж тя задала един неудобен въпрос.
Майката: „Странно е, но вчера сутринта имах около 25 долара в портмонето си. Днес не можах да платя в магазина, защото парите ги нямаше. Някой от вас ли ги взе? Феликс? Или ти Лиза?”
Феликс: „Но мамо ние не сме крадци.”
Лиза: „Разбира се, че не сме взели парите.”
Майката: „Странно е, чудя се къде са тогава.”
След като разчистили масата Феликс и Лиза отишли да си пишат домашните, но Лиза имала гузна съвест. Тя дори се почувствала зле, защото била взела парите от портмонето на майка си.
Лиза: „Само ако не бях взела тези пари. Но защо мама не ми даде пари за нови обеци? Всъщност това не е истинска кражба. Само ги взех назаем. Някой ден ще ѝ ги върна.”
Но тези мисли не успокоили съвестта ѝ. Наскоро в неделното училище говорели за краденето. Кражбата е грях, а грехът е като стена, която ни отделя. Лиза много ясно усещала това. Откакто взела парите между нея и майка ѝ имало стена, както и между нея и Исус.
Лиза вече не можела да си измисля оправдания. И това, че на обяд излъгала повече усложнило ситуацията. В сърцето ѝ нямало радост и дори вече не се радвала и на обиците, грижливо скрити под матрака, купени с откраднатите пари. Когато вечерта си легнала, Лиза започнала да плаче.
Майката: „Лиза, какво има?”
Лиза: „Аз откраднах парите, мамо. И сега вече ти не ме обичаш.”
Майката: „Не беше правилно да правиш това, но е много хубаво, че намери смелост да ми кажеш. Прощавам ти. Може да върнеш тези 25 долара от твоята застраховка. Искаш ли да помолиш и Исус да ти прости?”
Лиза: „Да. Господи Исусе, съжалявам, че откраднах парите. Моля те прости ми. Благодаря ти, че ме обичаш.”
Голям товар паднал от раменете на Лиза. Тя отново била щастлива. И най-хубавото било, че майка ѝ и Исус все още я обичали.
Участници: разказвач, майката, Лиза, Феликс
© Copyright: CEF Germany