STORIES for CHILDREN by Sister Farida(www.wol-children.net) |
|
|
Home عربي |
Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 050 (Attention danger of an avalanche) This page in: -- Albanian -- Arabic? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi? -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malayalam? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek
ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца
50. Внимание Опасност от лавинаВ швейцарските планини едно момче пасяло овцете си. То обичало цветята и бляскавия лед по планините. Веднъж един планинар се задал на пътя му. Планинар: „Привет! Как се казваш?” Хенри: „Привет! Аз съм Хенри.” Планинар: „Сам ли си тук?” Хенри: „Да, имам ваканция и реших да се грижа за овцете на баща ми.” Планинар: „Значи си овчар. А познаваш ли добрия овчар?” Хенри: „Не. Кой е той?” Планинар: „Той е Господ Исус. В Библията се казва, че хората са като непокорни овце, които сами тръгват по собствения си път. Добрият овчар ги търси. Той иска да ни води, да се грижи за нас и един ден да ни отведе на небето.” Хенри: „Ще ме вземе ли на небето когато умра?” Планинар: „Да. Трябва само да го помолиш да стане твой Овчар.” Хенри: „Искам да направя това още сега.” Хенри казал една кратка молитва, която дошла от сърцето му. Той искал да принадлежи на Исус. Преди да продължи пътя си, планинарят казал на Хенри: Планинар: „Сега принадлежиш на добрия овчар завинаги. Можеш да кажеш: Господ е моят овчар. Виж, използвай пръстите си, за да запомниш по-лесно този Библейски стих.” Хенри повторил стиха и за всяка дума хващал по един пръст от ръката си. Особено силно държал четвъртия. Хенри: „Господ Исус е моят пастир.” С радост Хенри разказал на родителите си за случилото се. Ваканцията му свършила и Хенри трябвало да се върне на училище. Дошла зимата, а в швейцарските планини зимата може да бъде много сурова. Понякога има опасности от лавини. Хенри вървял през дълбокия сняг когато чул тътнещ шум. Той искал да бяга, но било твърде късно. Лавината го засипала. Когато се стъмнило родителите му започнали да се тревожат. Търсили го дълго време. Когато накрая го намерили замръзнал, видели, че здраво държал четвъртия си пръст на лявата си ръка. Докато умирал, Хенри си спомнил за своя добър пастир. Родителите му били много тъжни, но утехата им била, че щели да видят Хенри в небето един ден, когато щели завинаги да бъдат с добрия овчар. Кажи заедно с мен: Господ Исус е моят овчар. Участници: разказвач, планинар, Хенри © Copyright: CEF Germany |