STORIES for CHILDREN by Sister Farida(www.wol-children.net) |
|
Home عربي |
Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 121 (Tracks in the snow 5) This page in: -- Albanian -- Arabic? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malayalam? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek
ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца
121. Следи в снега 5Анет се oпитала да чете от книгата си, но не можела да се концентрира. Анет: „Бабо, ще си лягам. Лека нощ.” Но момичето не отишло в стаята си, а отишло навън, за да повърви в дълбокия сняг. Тя вече била доста далеч от дома, когато се подхлъзнала и изкълчила крака си толкова лошо, че вече не можела да върви. Анет (плачейки): „Какво да правя сега? Ще измръзна докато някой ме намери.” Тя седнала в снега и заплакала. Звездите греели от небето. Анет погледнала нагоре. Дали Бог щял да я избави, въпреки че била толкова жестока към Лукас? Тогава чула свистенето на ски. Анет: „Помощ! Помощ! Лукас, ти ли си? Моля те, помогни ми. Изкълчих си крака.” Лукас: „Ще докарам една шейна. Ето, вземи якето ми докато се върна.” Когато останала сама Анет се помолила с цялото си сърце. Анет: „Скъпи Господи Исусе, аз съм грешна и се нуждая от теб. Моля те, прости ми всеки грях. Искам да бъда твое дете – и не само защото сега имам проблем. Амин.” Лукас се върнал с шейна и одеяла. Анет: „Лукас, трябва да ти кажа нещо. Аз счупих понито ти. Исус ми прости. Моля те, прости ми и ти. Вече не те мразя.” Лукас: „Мислех си, че си ти. Благодаря ти, че ми каза. Прощавам ти.” Анет била отнесена у дома, а в съседната къща Лукас се молил. Лукас: „Господи Исусе, моля те дай ми идея как да покажа на Анет, че съжалявам за онова, което се случи на Дани.” Тогава той се сетил за един доктор в града. Дали той можел да оправи крака на Дани? Посред нощ, по време на снежна буря, Лукас се спуснал със ските до града. Изтощен той пристигнал благополучно, въпреки че всичко това било много опасно. Но си струвало. Докторът искал да помогне. Дани трябвало да остане в болницата за дълго, но когато се прибрал радостта била огромна. Той можел отново да ходи! Лукас бил поканен на гости. Той бил толкова радостен когато видял, че Дани може да ходи без помощта на патерици. Доктор: „Дани, трябва да благодариш на Лукас. Той рискува живота си когато дойде при мен.” Лукас: „Не го направих сам. Исус ми даде идеята и ми помогна да изпълня плана му.” А старецът в планината платил за всичко, но това си останало тайната на Лукас. Участници: разказвач, Анет, Лукас, доктор © Copyright: CEF Germany |