Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 163 (Secret in the Wilden woods 1)
163. Тайната на Дивите гори 1
Рут била много разстроена заради леля си Маргарет. Само защото не се държала прилично била наказана да си легне гладна.
Филип отишъл в стаята ѝ.
Филип: „Рут, това е за теб. Тайно го скрих в джоба си.”
Рут била много гладна и си отхапала от сандвича.
Рут (с пълна уста): „Филип, искам да бъда добра. Защо все не успявам?”
Филип: „Не знам. Трябва да се опиташ да не се разстройваш толкова, за да не казваш такива ужасни неща. Много мило е от страна на леля Мери, че ни позволява да живеем тук откакто родителите ни заминаха като мисионери в Индия.”
Рут въздъхнала и изяла останалия сандвич.
Изведнъж децата чули стъпките на леля Маргарет.
Филип изтичал в стаята си и легнал на леглото, облечен в дрехите, които носел през деня.
Леля Маргарет: „Лека нощ, Филип. Лека нощ, Рут.”
Филип: „Лека нощ, лельо Маргарет.”
Рут се престорила, че спи.
На следващата сутрин Филип направил планове за ваканцията им.
Филип: „Ще открием много неща в дивите гори. Може би днес край потока ще се излюпят малки. Ще си построим колиба и това ще е нашата природна лаборатория.”
Рут много се вълнувала.
Двете деца заедно тичали по тясната пътека, която водела към горите.
Рут застанала неподвижно и наблюдавала стадото на господин Танер. Едно малко агънце дошло при нея и близнало ръката ѝ. То нямало родители и понякога се отделяло от стадото.
Филип: „Ела, Рут, нямаме много време.”
Те намерили идеалното място за своята колиба. Рут събрала пръчки, а Филип построил колибата, която била в индиански стил. Всеки ден децата идвали на своето тайно място.
Веднъж Рут трябвало да остане вкъщи и да простре прането. Тя не харесвала да прави това и ядосано хвърлила чистите дрехи в калта.
Леля Маргарет: „Не можеш ли да си по-внимателна? Извини се за постъпката си.”
Рут: „Но аз не съжалявам! Толкова си лоша, лельо Маргарет.”
Леля Маргарет: „Рут, дълго мислих за това и реших да те изпратя в пансион.”
Рут: „Тогава ще избягам.” (затръшване на врата)
Рут избягала ядосана. Отишла много далеч. А къде? Тя не знаела къде се озовала, но думите на леля Маргарет я преследвали.
(ехо и постепенно заглушаване) „Ще те изпратя в пансион. Тогава ще избягам. Ще те изпратя в пансион. Тогава ще избягам …”
В следващия аудио-разказ ще разберете какво се случило по-нататък.
Участници: разказвач, Филип, Рут, леля Маргарет
© Copyright: CEF Germany