STORIES for CHILDREN by Sister Farida(www.wol-children.net) |
|
|
Home عربي |
Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 163 (Secret in the Wilden woods 1) This page in: -- Albanian -- Arabic? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malagasy -- Malayalam? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Sindhi -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek
ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца
163. Тайната на Дивите гори 1Рут била много разстроена заради леля си Маргарет. Само защото не се държала прилично била наказана да си легне гладна. Филип отишъл в стаята ѝ. Филип: „Рут, това е за теб. Тайно го скрих в джоба си.” Рут била много гладна и си отхапала от сандвича. Рут (с пълна уста): „Филип, искам да бъда добра. Защо все не успявам?” Филип: „Не знам. Трябва да се опиташ да не се разстройваш толкова, за да не казваш такива ужасни неща. Много мило е от страна на леля Мери, че ни позволява да живеем тук откакто родителите ни заминаха като мисионери в Индия.” Рут въздъхнала и изяла останалия сандвич. Изведнъж децата чули стъпките на леля Маргарет. Филип изтичал в стаята си и легнал на леглото, облечен в дрехите, които носел през деня. Леля Маргарет: „Лека нощ, Филип. Лека нощ, Рут.” Филип: „Лека нощ, лельо Маргарет.” Рут се престорила, че спи. На следващата сутрин Филип направил планове за ваканцията им. Филип: „Ще открием много неща в дивите гори. Може би днес край потока ще се излюпят малки. Ще си построим колиба и това ще е нашата природна лаборатория.” Рут много се вълнувала. Двете деца заедно тичали по тясната пътека, която водела към горите. Рут застанала неподвижно и наблюдавала стадото на господин Танер. Едно малко агънце дошло при нея и близнало ръката ѝ. То нямало родители и понякога се отделяло от стадото. Филип: „Ела, Рут, нямаме много време.” Те намерили идеалното място за своята колиба. Рут събрала пръчки, а Филип построил колибата, която била в индиански стил. Всеки ден децата идвали на своето тайно място. Веднъж Рут трябвало да остане вкъщи и да простре прането. Тя не харесвала да прави това и ядосано хвърлила чистите дрехи в калта. Леля Маргарет: „Не можеш ли да си по-внимателна? Извини се за постъпката си.” Рут: „Но аз не съжалявам! Толкова си лоша, лельо Маргарет.” Леля Маргарет: „Рут, дълго мислих за това и реших да те изпратя в пансион.” Рут: „Тогава ще избягам.” (затръшване на врата) Рут избягала ядосана. Отишла много далеч. А къде? Тя не знаела къде се озовала, но думите на леля Маргарет я преследвали. (ехо и постепенно заглушаване) „Ще те изпратя в пансион. Тогава ще избягам. Ще те изпратя в пансион. Тогава ще избягам …” В следващия аудио-разказ ще разберете какво се случило по-нататък. Участници: разказвач, Филип, Рут, леля Маргарет © Copyright: CEF Germany |