Bulgarian, Dramas: Piece 165 – Тайното място е заето 3

Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 165 (The secret place is taken 3)

This page in: -- Albanian -- Arabic ? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi ? -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malayalam ? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German ? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek

Previous Piece -- Next Piece

ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!

Пиеси, които могат да бъдат играни от деца

165. Тайното място е заето 3

Рут (развълнувана): „Лельо Маргарет, госпожа Робингър ме покани на гости. В събота ще изведа близнаците ѝ на разходка. Може ли? Моля те, кажи да!”

Леля Маргарет: „За съжаление няма да стане. Обещах на госпожа Милър, че ще играеш с племенницата ѝ.”

Рут: „Но аз не искам да ходя! Мразя я! Ще правя каквото си искам!”

Леля Маргарет: „Рут, отиди в стаята си. Мислех, че си се променила.”

Рут: „Не ми пука!” (затръшване на врата)

Рут била много разстроена, легнала на леглото и горчиво заплакала.

Леля Маргарет: „Рут, какво става с теб?”

Рут (ридаейки): „Отново се държах лошо. Все още ли Добрият Пастир ме обича? Лельо Маргарет, мислиш ли, че Той ще ми прости?”

Леля Маргарет: „Със сигурност, Рут. Ако наистина съжаляваш и помолиш Господ Исус за прошка, Той ще ти прости.”

Рут се помолила. Също помолила и леля ѝ да ѝ прости. Тогава заспала с чиста съвест и с нетърпение очаквала утрешния ден.

Рут и Филип планирали да отидат в тайната си колиба в дивите гори.

Те тръгнали много рано. Индианската им колиба изглеждала точно както и преди. Филип пропълзял вътре, но веднага излязъл.

Филип: „Вътре има някой! Хей, ти, излез! Това е нашата колиба.”

Тери: „Не ми трябва вашата глупава колиба. Мога да си построя много по-хубава.”

Едно момче с износена риза и скъсани панталони излязло от колибата. То било на около 10 години. Филип и Рут веднага го харесали. Тери станал техният най-добър приятел. Те разделили храната си с него и му показали много от тайните на дивите гори.

Тери можел да се катери като маймуна. Нямало дърво, което било твърде високо за него.

Филип: „Почакай, Тери! Не отивай по-нагоре! Този клон е много тънък!”

(откършване на клон) Клонът се счупил и Тери паднал на земята. Той лежал неподвижен.

Филип: „Рут, мисля, че все още е жив. Остани с него, а аз ще повикам помощ.”

Рут се страхувала за Тери и се помолила:

Рут: „Господи Исусе, моля те, не оставяй Тери да умре. Искам да му разкажа за теб, за да стане и той част от твоето стадо.”

Скоро дошла помощ. Много внимателно Тери бил поставен на носилка и бил отведен в болницата.

Филип: Рут, според теб Тери ще умре ли?”

Това ще разберете в следващия разказ.

Участници: разказвач, Рут, леля Маргарет, Филип, Тери

STORIES for CHILDREN by Sister Farida

165. Тайното място е заето 3