STORIES for CHILDREN by Sister Farida(www.wol-children.net) |
|
Home عربي |
Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 118 (Sled crash 2) This page in: -- Albanian -- Arabic? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malayalam? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek
ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца
118. Сблъсъкът на шейната 2Не бихте ли предпочели да ходите на училище в хубава кола вместо в училищния автобус? Анет и Лукас, които живеели в швейцарските Алпи, всяка сутрин се спускали със шейни до училището, но не заедно, защото се карали много. Защо ли им било толкова трудно да се разбират? И тогава във вторник нещо се случило. Лукас не искал това да случва, защото наистина нямал такова намерение. Докато се спускал с възможно най-високата скорост, той се блъснал в шейната на Анет и двамата се озовали в една дълбока яма. Анет: „Ти си куку! Не можа ли да внимаваш повече? Нямаш ли очи на главата си?” Лукас: „Анет, много съжалявам. Чакай, ще ти помогна.” Лукас: „Не се разстройвай, глупаво момиче.” Замръзнала до кости и с мокри учебници Анет пристигнала късно в училище. Учител: „Анет, какво се е случило?” Анет: „Лукас е виновен. Той ме блъсна в една яма и след това избяга и ме остави сама.” Всички съжалили Анет и ядосано гледали към Лукас. Никой не знаел, че в сърцето си Анет била точно толкова зла колкото и Лукас. Всеки знаел тъжната съдба на Анет, която нямала майка. Хората гледали на външността, но Бог гледал сърцата. Един тих глас казал на Анет и Лукас, че омразата е грях, но нито един от тях не искал да направи първата стъпка и ситуацията се влошила. През пролетта когато снегът се разтопил, Лукас срещнал Дани, който играел с малкото си котенце накрая на скалата. Лукас: „Какво правиш?” Дани: „Бера цветя за Анет.” Лукас: „Ха-ха! За Анет! Сестра ти е много глупава!” Лукас взел минзухарите от Дани, хвърлил ги на земята и ги стъпкал. Дани: „Ще кажа на татко.” Лукас: „Не, няма.” Лукас взел котенцето на Дани и го провесил над дълбоката пропаст. Тогава всичко се случило много бързо. Снежанка одраскала Лукас и той я изтървал в пропастта. Дани, който бил само на 5 години, тръгнал след котенцето, подхлъзнал се и паднал в пропастта. Стъписан, Лукас тръгнал след него. Лукас: „Дани! Дани, жив ли си още? Кажи нещо!” Нямало отговор. Лукас се огледал и побягнал вкъщи. Той се скрил в обора и много плакал. А какво се случило след това? Ще разберете в следващия разказ. Участници: разказвач, Анет, Лукас, учител, Дани © Copyright: CEF Germany |