STORIES for CHILDREN by Sister Farida(www.wol-children.net) |
|
|
Home عربي |
Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 044 (The witch doctor rants 3) This page in: -- Albanian -- Arabic? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malayalam? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek
ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца
44. Упорството на Орестил 3Тайфам: „Майко, започва да вали.” Майката: „Това е прекрасно, защото дъждът отмива мръсотията.” Тайфам: „Отдавна не сме виждали Виктор. Мъртъв ли е?” Майката: „Не, не вярвам това.” Тайфам: „Но татко каза, че злите духове ще го убият, защото винаги говори за Исус.” Майката: „Вярвам, че този Бог е по-силен. Ау, кракът ми.” Майката на Тайфам се подхлъзнала и наранила крака си. Как щеше да се върне вкъщи? В поройния дъжд майката и момичето стигнали до дома на мисионера и почукали на вратата. И според вас, кой отворил? Виктор! Той бил жив. Виктор: „Влезте. Може да се изсушите край огъня.” Докато майката превързвала крака си, Тайфам извикала. Тайфам: „Виктор, ти ще умреш. Баща ми те прокле със смърт. Страхувам се! Не трябва да стоим тук.” Виктор: „Няма защо да се страхуваш. Магията не може да ме повреди, защото Исус е мой Господ и ще ме пази.” Майката: „Виктор, на пазара чух какво говореше. Вярвам на думите ти и от тогава имам мир в сърцето си.” Разговорът се отразил добре на майката на Тайфам, но самата Тайфам все още се страхувала от своя баща. Ако някога научел за това … Когато се прибрали вкъщи, Тайфам и нейната майки били изморени, а времето се влошавало все повече. Имало гръмотевици и силна буря. Реката преляла, улиците били наводнени и изминали много дни докато хората излезли навън от домовете си. (Почукване на врата) Тайфам: „Кой е?” (Отваряне на врата) Орестил: „Виктор, защо си дошъл?” Виктор: „Има свлачище. Поради лошото време и придошлата вода има много откъртени късове скала. Напуснете къщата си, иначе ще бъдете затрупани от идващата кал.” Орестил: „Това е глупаво. Оставаме тук. Духовете ще ни предпазят.” Виктор: „Те не могат да ви помогнат. Само живият Бог може да ви помогне ако вярвате в Него.” Орестил: „Не искам да слушам това. Махай се! Напусни дома ми!” Преди да тръгне, Виктор вдъхнал на г-жа Орестил кураж. Виктор: „Г-жо Орестил, не се страхувайте. Бог е с вас.” Виктор едва бил напуснал къщата, когато Орестил взел най-голямата си брадва (мачете) и ядосано излязъл навън. Тайфам: „Татко, спри, не го прави!” Продължението ще намерите в следващия разказ. Участници: разказвач, майката, Тайфам, Виктор, Орестил © Copyright: CEF Germany |