Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 054 (Someone cries, the others smirk 2)
54. Присмивачите 2
Далеч от дома, в северен Израел, десет братя наблюдавали стадото на баща си. (звуци от стадо блеещи овце)
Завистта към техния по-малък брат ги завладяла.
Брат 1: „Къде е сънуващият, Йосиф? Какво прави?”
Брат 2: „Бог вероятно му е казал, че ще бъде велик човек. А ние ще трябва да му се поклоним. Ха-ха! Това е най-забавното нещо, което някога съм чувал.”
Брат 1: „Все още завиждам за онази красива наметка, която баща ни му даде.”
Брат 2: „Нека да не говорим вече за това. Само се ядосваме. Сочните ливади за стадото са по-важни.”
Вкъщи, бащата мислел за своите синове.
Бащата: „Йосиф, тревожа се за братята ти. Дали са добре? Може би диви животни са нападнали стадото. Отиди при тях и виж дали са добре.”
Йосиф веднага разбрал какво трябва да направи. Без да се оплаква, той се покорил на баща си и тръгнал. Момчето трябвало да извърви дълъг път. Братята му го видели от далеч.
Брат 1: „Вижте, идва сънуващият. Момчета, нека да го убием.”
Брат 3: „Не правете това. По-добре да го хвърлим в онзи кладенец.”
Рувим, най-големият брат, имал угризения. Той искал да спаси брат си. Йосиф се приближавал. Той не знаел нищо за ужасните планове на братята си.
Йосиф: „Мир с вас, братя! Как сте? Добре ли сте?”
Брат 1: „Това не те засяга. Веднага ми дай наметката си, а след това ще видиш дъното на кладенеца.”
Йосиф: „Не! Пуснете ме! Какво съм ви направил?” (звук на падане от високо)
За щастие в кладенеца нямало вода, но било толкова дълбоко, че Йосиф не можел да се изкачи и да излезе.
Йосиф: „Помощ! Помощ! Извадете ме от тук. Чува ли ме някой? Помощ!”
Братята му доволни седнали на сянка и хапнали. Изведнъж видели един керван с камили. Това били търговци, които носели стока в Египет.
Брат 1: „Хрумна ми нещо. Нека да продадем Йосиф.”
Брат 2: „Страхотно, Юда. Така ще се отървем от него и ще си разделим парите.”
Всичко било решено. Братята продали Йосиф в робство в чужда страна за двадесет сребърника, а красивата наметка запазили и я отнесли на баща си, покрита с кръв.
Брат 1: „Татко, виж какво намерихме. Не е ли това наметката на Йосиф?”
Бащата: „Да, негова е! Сигурно диво животно я е разкъсало. Той е мъртъв! Моят син, Йосиф, е мъртъв!”
Братята прикрили греха си с лъжа и баща им им повярвал.
От сърцата им излизало единствено зло, но Бог щял да го обърне за добро за Йосиф.
На мен ми е интересно как тази история ще продължи? А на теб?
Участници: разказвач, трима братя, Йосиф, бащата
© Copyright: CEF Germany