Home
Links
Contact
About us
Impressum
Site Map


YouTube Links
App Download


WATERS OF LIFE
WoL AUDIO


عربي
Aymara
Azərbaycanca
Bahasa Indones.
বাংলা
Български
Cebuano
Deutsch
Ελληνικά
English
Español-AM
Español-ES
فارسی
Français
Fulfulde
Gjuha shqipe
Guarani
հայերեն
한국어
עברית
हिन्दी
Italiano
Қазақша
Кыргызча
Македонски
മലയാളം
日本語
O‘zbek
Plattdüütsch
Português
پن٘جابی
Quechua
Română
Русский
Schwyzerdütsch
Srpski/Српски
Slovenščina
Svenska
தமிழ்
Türkçe
Українська
اردو
中文

Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 163 (Secret in the Wilden woods 1)

Previous Piece -- Next Piece

ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца

163. Тайната на Дивите гори 1


Рут била много разстроена заради леля си Маргарет. Само защото не се държала прилично била наказана да си легне гладна.

Филип отишъл в стаята ѝ.

Филип: „Рут, това е за теб. Тайно го скрих в джоба си.”

Рут била много гладна и си отхапала от сандвича.

Рут (с пълна уста): „Филип, искам да бъда добра. Защо все не успявам?”

Филип: „Не знам. Трябва да се опиташ да не се разстройваш толкова, за да не казваш такива ужасни неща. Много мило е от страна на леля Мери, че ни позволява да живеем тук откакто родителите ни заминаха като мисионери в Индия.”

Рут въздъхнала и изяла останалия сандвич.

Изведнъж децата чули стъпките на леля Маргарет.

Филип изтичал в стаята си и легнал на леглото, облечен в дрехите, които носел през деня.

Леля Маргарет: „Лека нощ, Филип. Лека нощ, Рут.”

Филип: „Лека нощ, лельо Маргарет.”

Рут се престорила, че спи.

На следващата сутрин Филип направил планове за ваканцията им.

Филип: „Ще открием много неща в дивите гори. Може би днес край потока ще се излюпят малки. Ще си построим колиба и това ще е нашата природна лаборатория.”

Рут много се вълнувала.

Двете деца заедно тичали по тясната пътека, която водела към горите.

Рут застанала неподвижно и наблюдавала стадото на господин Танер. Едно малко агънце дошло при нея и близнало ръката ѝ. То нямало родители и понякога се отделяло от стадото.

Филип: „Ела, Рут, нямаме много време.”

Те намерили идеалното място за своята колиба. Рут събрала пръчки, а Филип построил колибата, която била в индиански стил. Всеки ден децата идвали на своето тайно място.

Веднъж Рут трябвало да остане вкъщи и да простре прането. Тя не харесвала да прави това и ядосано хвърлила чистите дрехи в калта.

Леля Маргарет: „Не можеш ли да си по-внимателна? Извини се за постъпката си.”

Рут: „Но аз не съжалявам! Толкова си лоша, лельо Маргарет.”

Леля Маргарет: „Рут, дълго мислих за това и реших да те изпратя в пансион.”

Рут: „Тогава ще избягам.” (затръшване на врата)

Рут избягала ядосана. Отишла много далеч. А къде? Тя не знаела къде се озовала, но думите на леля Маргарет я преследвали.

(ехо и постепенно заглушаване) „Ще те изпратя в пансион. Тогава ще избягам. Ще те изпратя в пансион. Тогава ще избягам …”

В следващия аудио-разказ ще разберете какво се случило по-нататък.


Участници: разказвач, Филип, Рут, леля Маргарет

© Copyright: CEF Germany

www.WoL-Children.net

Page last modified on August 07, 2023, at 01:24 PM | powered by PmWiki (pmwiki-2.3.3)