Bulgarian, Dramas: Piece 163 – Тайната на Дивите гори 1

Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 163 (Secret in the Wilden woods 1)

This page in: -- Albanian -- Arabic -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malagasy -- Malayalam ? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Sindhi -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German ? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek

Previous Piece -- Next Piece

ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!

Пиеси, които могат да бъдат играни от деца

163. Тайната на Дивите гори 1

Рут била много разстроена заради леля си Маргарет. Само защото не се държала прилично била наказана да си легне гладна.

Филип отишъл в стаята ѝ.

Филип: „Рут, това е за теб. Тайно го скрих в джоба си.”

Рут била много гладна и си отхапала от сандвича.

Рут (с пълна уста): „Филип, искам да бъда добра. Защо все не успявам?”

Филип: „Не знам. Трябва да се опиташ да не се разстройваш толкова, за да не казваш такива ужасни неща. Много мило е от страна на леля Мери, че ни позволява да живеем тук откакто родителите ни заминаха като мисионери в Индия.”

Рут въздъхнала и изяла останалия сандвич.

Изведнъж децата чули стъпките на леля Маргарет.

Филип изтичал в стаята си и легнал на леглото, облечен в дрехите, които носел през деня.

Леля Маргарет: „Лека нощ, Филип. Лека нощ, Рут.”

Филип: „Лека нощ, лельо Маргарет.”

Рут се престорила, че спи.

На следващата сутрин Филип направил планове за ваканцията им.

Филип: „Ще открием много неща в дивите гори. Може би днес край потока ще се излюпят малки. Ще си построим колиба и това ще е нашата природна лаборатория.”

Рут много се вълнувала.

Двете деца заедно тичали по тясната пътека, която водела към горите.

Рут застанала неподвижно и наблюдавала стадото на господин Танер. Едно малко агънце дошло при нея и близнало ръката ѝ. То нямало родители и понякога се отделяло от стадото.

Филип: „Ела, Рут, нямаме много време.”

Те намерили идеалното място за своята колиба. Рут събрала пръчки, а Филип построил колибата, която била в индиански стил. Всеки ден децата идвали на своето тайно място.

Веднъж Рут трябвало да остане вкъщи и да простре прането. Тя не харесвала да прави това и ядосано хвърлила чистите дрехи в калта.

Леля Маргарет: „Не можеш ли да си по-внимателна? Извини се за постъпката си.”

Рут: „Но аз не съжалявам! Толкова си лоша, лельо Маргарет.”

Леля Маргарет: „Рут, дълго мислих за това и реших да те изпратя в пансион.”

Рут: „Тогава ще избягам.” (затръшване на врата)

Рут избягала ядосана. Отишла много далеч. А къде? Тя не знаела къде се озовала, но думите на леля Маргарет я преследвали.

(ехо и постепенно заглушаване) „Ще те изпратя в пансион. Тогава ще избягам. Ще те изпратя в пансион. Тогава ще избягам …”

В следващия аудио-разказ ще разберете какво се случило по-нататък.

Участници: разказвач, Филип, Рут, леля Маргарет

STORIES for CHILDREN by Sister Farida

163. Тайната на Дивите гори 1