STORIES for CHILDREN by Sister Farida(www.wol-children.net) |
|
|
Home عربي |
Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 119 (Dani fell 3) This page in: -- Albanian -- Arabic? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi? -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malayalam? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek
ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца
119. Дани пада 3Баба погледнала към кухненския часовник. Дани вече трябвало да се е прибрал вкъщи. Жената тихо се помолила докато Анет и баща ѝ търсели малкия Дани в планината. Бащата: „Дани! Дани, чуваш ли ни?” Анет: „Татко, със сигурност Лукас е замесен в това. Веднага ще отида да го разпитам.” Анет отишла при съседите и то директно в обора. Тя много тихо се изкачила по стълбата и се хвърлила върху Лукас, който плачел. Анет: „Къде е Дани? Какво му направи?” Лукас: „Не знам къде е. Не беше моя вина.” Анет: „Кое не беше твоя вина? Кажи ми къде е или ще се обадя в полицията.” Лукас: „Дани е мъртъв.” Анет пребледняла. Лукас я завел до пропастта, където Дани паднал. Бащата се спуснал в пропастта със спасително въже, за да потърси момчето. Той открил Дани върху един камък. Кракът му бил много тежко ранен. Бащата: „Дани е жив! Не е успял да падне и да се удави в буйната река.” Анет наблюдавала как баща ѝ изкатерил пропастта, заедно с Дани, като дори успял да спаси и малкото котенце. Бог запазил живота на Дани, но въпреки добрата грижа в болницата, момчето можело да ходи само с помощта на патерици. Анет: „Лукас е виновен!” Била ли Анет права? Тя мразела Лукас и ставала все по-нещастна. В сърцето ѝ нямало място за всичко, което баща ѝ четял от Библията. Тя не се интересувала от това, че Исус обичал всички и можел да прощава. Прошка? Не. Тя искала отмъщение. Един ден Анет открила едно красиво дървено пони на стълбите на съседската къща. Тя много харесала фигурката, била толкова добре изработена. Анет: „Не предполагах, че Лукас може да прави такива неща. Той със сигурност иска да спечели първо място на училищното състезание, но аз ще му попреча.” (звуци на падаща дървена фигура, подритвана с крака) Тя хвърлила фигурата на земята и започнала да я тъпче. В сърцето ѝ имало толкова много омраза. Анет знаела, че това не било правилно, но си мислела: Лукас е много по-лош от мен. След това тайно побягнала. В следващия разказ ще разберете продължението. Участници: разказвач, бащата, Анет, Лукас © Copyright: CEF Germany |