STORIES for CHILDREN by Sister Farida(www.wol-children.net) |
|
Home عربي |
Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 152 (Pass it on 2) This page in: -- Albanian -- Arabic? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malayalam? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek
ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца
152. Предай нататък 2Четиримата прокажени не очаквали това, когато болни и гладни се промъкнали в лагера на противника. Прокажен 1: „Наистина ли виждам това? Не може да е истина!” Прокажен 2: „Вярно е! Лагерът е празен! Враговете ги няма!” Прокажен 1: „Може би това е капан.” Но всъщност не било капан. Сирийците, които обградили град Самария и искали хората там да умрат от глад, били изчезнали. Какво ли се било случило? Библията ни разказва историята: Живият Бог направил така, че вражеският лагер чувал шум от много мощна армия и понеже те помислили, че Израел се е обединил с друга армия, противниците оставили всичко и побягнали. Бог направил това чудо при залезе, точно когато четиримата прокажени тръгнали, за да се предадат на врага. Те очаквали смърт, а вместо това получили живот. Прокажен 1: „Толкова много храна! Все още не мога да повярвам.” Прокажен 2: „Каква награда! Вижте! Толкова много дрехи, злато и сребро.” Четиримата мъже яли и пили до насита. Те минали през целия лагер и огледали всичко. Прокажен 1: „Това, което правим, не е правилно. Не можем да мислим само за себе си. Трябва да кажем на хората в града добрата новина. Ако мълчим другите ще умрат от глад и тогава ние ще бъдем виновни за смъртта им.” Царят първоначално помислил, че това била стратегия на врага, но всички жители на Самария видели, че било истина и разграбили вражеския лагер. Началникът, който се подиграл на Бога, бил стъпкан до смърт при градската порта. Всичко се случило така, както Бог казал. Някой предал добрите вести на останалите. Всеки, който повярвал, оцелял. Толкова е хубаво, че прокажените не си замълчали. Спомням си какво е казал Исус: Аз живея и затова и вие ще живеете също. Той иска хората да живеят; не просто да оцеляват, но да живеят вечно. Много хора все още не знаят това. Ето защо искам да предавам нататък добрата вест за Исус. А вие? Участници: разказвач, прокажен 1, прокажен 2 © Copyright: CEF Germany |