Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 166 (Must Terry die 4)
166. Трябва ли Тери да умре 4
Филип: „Рут, дали Тери ще оживее?”
Рут: „Молих се Исус да го изцели.”
Филип: „И аз, но не знам дали Исус ме е чул.”
Рут: „Ако си част от Неговото стадо, той винаги те чува.”
Филип: „Как става това?”
Рут: „Кажи Му, че искаш да Му принадлежиш.”
Рут показала на брат си картинката на Добрия Пастир, която овчарят ѝ дал.
Филип дълго я разглеждал.
Филип: „Да, искам да направя това. Моля те, остави ме сам за малко.”
Скоро светналото му лице разкрило, че и той вече принадлежал на Исус. А едно писмо от Тери много развеселило децата:
„Скъпи Филип, скъпа Рут, вече не съм в болницата. Моля ви елате да ме посетите. Адресът ми е Колиба Бреза, в дивите гори. Ваш Тери.”
Колиба Бреза край реката? Нима техният приятел живеел в тази разнебитена колиба?
Филип внимателно почукал на вратата. (почукване)
Майка: „Кого търсите?”
Рут: „Тери ни покани.”
Майка: „Вие ли сте децата, които бяха с Тери когато е паднал? Влизайте.”
Тери лежал неподвижен на леглото си, той изглеждал много слаб и блед. Когато видял двамата си приятели той започнал да плаче. Филип и Рут не знаели какво да му кажат. В стаята било потискащо и задушно.
Тери изпитвал голяма силна болка. За обяд той имал чаша чай и тънка филия. Филип и Рут никога не биха се досетили, че Тери бил толкова беден.
Вкъщи те казали на леля Маргарет всичко и решили да посещават Тери всеки ден.
Филип: „Ще му занеса албума с рисунките си на гората.”
Рут: „А аз ще му занеса една торба с ябълки и Библия с истории за Добрия Пастир.”
Филип: „Ще дадем на майка му 5 долара от нашата касичка, за да му купи мляко.”
Рут: „3 няма ли да стигнат?”
Филип: „Ще вземем всичко и ще решим по пътя.”
Така и направили. Можете ли да се досетите кого срещнали по пътя?
Ще разберете в следващата част.
Участници: разказвач, Филип, Рут, майка
© Copyright: CEF Germany