STORIES for CHILDREN by Sister Farida(www.wol-children.net) |
|
|
Home عربي |
Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 128 (No more thirst) This page in: -- Albanian -- Arabic? -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi? -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malayalam? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek
ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!
Пиеси, които могат да бъдат играни от деца
128. Край на жаждатаМного от гражданите редовно я отбягвали. Самарянката: „Всички постоянно ме сочат с пръст, като че ли всичко в техния живот е съвършено. Поне се надявам да не срещам никого като отивам на кладенеца за вода.” (звук от вървене по каменен път) Към 12 часа на обяд жената взела стомната си и се запътила към кладенеца. По това време била най-горещата част от деня; навън нямало почти никой. Обикновено хората ходели за вода сутрин или вечер. Самарянката: „Кой ли стой сега край кладенеца?” Исус: „Дай ми да пия.” Самарянката: „Защо разговаряш с мен? Ти си евреин, а аз съм самарянка.” Не знаел ли този непознат човек, че евреите отбягвали самаряните, защото се женели за чужденци и се покланяли на чужди богове? Явно този човек не знаел това. Това бил Исус. Той бил различен и никога на пренебрегвал отхвърлените. Исус: „Ако знаеше кой съм аз, щеше да поискаш да ти дам от живата вода.” Самарянката: „Как ще вземеш водата? Кладенецът е много дълбок.” Исус: „Всеки, който пие тази вода, ще ожаднее отново, но водата, която давам аз утолява жаждата завинаги.” В нашите сърца имаме желания, които ни държат жадни. Щом тези желания бъдат удовлетворени в нас се зараждат нови и ожадняваме отново. Сърцето никога не е удовлетворено. Жаждата се появява отново и отново. Нито страхотните преживявания, нито спортните награди, нито добрите приятели могат да утолят тази жажда. Този копнеж може да бъде запълнен само от Онзи, който беше седнал при кладенеца. Жената усетила това. Самарянката: „Дай ми да пия от живата вода, за да не ожаднея отново.” Исус: „Доведи съпруга си.” Самарянката: „Не съм женена.” Исус: „Знам. Имала си петима съпрузи. А мъжът, с когото живееш сега, не е твой съпруг.” Исус знаел всичко за нея и въпреки това не я отхвърлил. Самарянката: „Бог те е изпратил. Знам, че Спасителят ще дойде.” Исус: „Аз съм Той.” Исус простил на жената и ѝ дарил нов живот. Изпълнена с радост, тя оставила стомната и се затичала към града. Тя разказала на всички за Исус. А аз те приканвам да дойдеш при Исус. Тогава и ти ще говориш като хората от Самария: Дете: „Сега вярвам в Исус, защото сам се срещнах с него. Той наистина е Спасителят на света.” Участници: разказвач, самарянка, Исус, дете © Copyright: CEF Germany |