Bulgarian, Dramas: Piece 117 – Тъжен коледен спомен 1

Home -- Bulgarian -- Perform a PLAY -- 117 (Sad Christmas memory 1)

This page in: -- Albanian -- Arabic -- Armenian -- Aymara -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi -- French -- Fulfulde -- German -- Greek -- Guarani -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Italian -- Japanese -- Kazakh -- Korean -- Kyrgyz -- Macedonian -- Malagasy -- Malayalam ? -- Platt (Low German) -- Portuguese -- Punjabi -- Quechua -- Romanian -- Russian -- Serbian -- Sindhi -- Slovene -- Spanish-AM -- Spanish-ES -- Swedish -- Swiss German ? -- Tamil -- Turkish -- Ukrainian -- Urdu -- Uzbek

Previous Piece -- Next Piece

ПИЕСИ – играйте ги пред други деца!

Пиеси, които могат да бъдат играни от деца

117. Тъжен коледен спомен 1

Анет се въртяла в леглото си и не можела да заспи. Изведнъж се сетила, че е Коледа! С тази мисъл тя бързо станала от леглото.

Анет: „Дани! Дани, къде си?”

Дани: „Бързо, ела при входната врата, Анет.”

Анет: „Какво правиш навън? Ще се разболееш.”

Дани: „Анет, Дядо Коледа беше тук! А ти беше казала, че няма да успее да дойде, но въпреки това аз оставих червените си чехли отвън и виж! Той ми е донесъл нещо.”

Анет видяла едно малко бяло котенце, което се подавало от чехъла. Дани го занесъл вкъщи.

Дани: „Ще го кръстя Снежанка. Толкова съм щастлив.”

Дани дал на котето топло мляко, а Анет седнала в люлеещия се стол на баба си и просто наблюдавала. Докато гледала тя се сетила за Коледа преди 5 години.

Тогава тя била само на 7 години и можела да ходи на църква със съседите и техния син Лукас. Толкова ѝ харесвало да слуша песните и разказите на пастора за бебето Исус. Но тя не можела да понася Лукас, лакомото момче с черна коса. Той винаги искал бисквитите на Анет, но тя не му ги давала. Тя с нетърпение очаквала Коледа, но когато видяла тъжното лице на баща си се учудила.

Анет: „Да не би мама да се е влошила?”

Бащата: „Да, Анет, тя е много зле. Пита ме за теб.”

Анет тихо отишла в стаята си. Тя никога не забравяла онова, което майка ѝ била казала.

Майката: „Анет, имам подарък за теб. Това е едно малко братче. Грижи се добре за него.”

Анет взела бебето. Какво ли означавали думите на майка ѝ?

По-късно баща ѝ дошъл при нея.

Бащата: „Анет, твоята майка вече не е с нас. Тя празнува Коледа в небето. Тя знаеше, че ще умре и затова ти даде малкия Дани.”

Момичето заспало със сълзи в очите. За него това бил един тъжен коледен ден.

Анет била потънала в дълбоки размисли и не осъзнала кога баба ѝ дошла.

Дани: „Бабо, може ли да ни разкажеш за небето?”

Дани харесвал когато баба му разказвала за небето, където нямало сълзи и тъга.

Но в сърцето на Анет все още имало неприязън към Лукас. Нямало място за Исус и затова всичко се влошавало.

В следващия аудио разказ ще разбереш какво се случило по нататък.

Участници: разказвач, Анет, Дани, бащата, майката

STORIES for CHILDREN by Sister Farida

117. Тъжен коледен спомен 1